ICQ-то стои включено. До компютъра е сложен и GSM-a. Чакаш някого да ти се обади може би? Или просто отдавна това са само едни навици, отдавна ICQ-то се включва автоматично при стартиране, отдавна си свикнал да държиш телефона до себе си. Но никой не се обажда. И по-лошото, не чакаш никого да ти се обади. И най-лошото, не искаш никой да ти се обади. Защото така се чувстваш най-добре. Защото тази необходимост някой да има нужда от теб и ти да имаш нужда от някого вече се е превънала в някакъв абсурд, достоен за най-безсмислените сапунени опери и сълзливи романтични комедиики. Ти нямаш нужда от никого. И никой реално няма да умре без теб. Better off alone.

Къде си ?

Защо ли не си лягаш вече? Какво са се развикали наляво-надясно? Някаква глупава човешка душица, все търсеща нечие рамо да поплаче, все искаща някой да я слуша и разбира. Слаба човешка душица, неприемаща да се изправи сама срещу ударите и надяваща се на някого да ги спре. Не, това определено няма да си ти, защото ударите срещу теб не ги поема никой. Ще се научи и тя. Ще усети самотата и ще се научи да я приема. И накрая дори ще я заобича. Също като теб. Нали за теб това е пътят към съвършенството? Нали само така според теб ще можеш да оцелееш възможно най-дълго, без да те съборят, стъпчат и затрият като същество?

Е, няма ли вече да спре това? Сякаш не осъзнава, че рано или късно ще му омръзне. Ще вика, ще моли за помощ или подкрепа, ще се откаже. Ще разбере, че може да се справи и сам. Ще намери начин да се справи и сам. Защо тогава да влагаш сили, нерви и време да му обръщаш внимание, да разваляш самотата си, да разглезваш и него да вярва, че винаги ще има кой да му помогне. Не, ти няма да направиш това. Ти просто ще си загасиш компютъра, ще си изключиш GSM-а и ще потънеш в бездната на самотата, където никой не те вика, където никой не ти пречи на самотата и спокойствието. Защо ти е някой друг за да се наслаждаваш на това блаженство? Ти плаваш из собствените си мечти и надежди и се чувстваш свободен в този твой свят, създаден и защитаван от теб, за да не ти се налага да го споделяш с другите. И ти го браниш ревностно, със зъби и нокти, и горко на този, който се осмели да се приближи. Не че ще се изгори или ще бъде наръган с нож, не. Той ще се сблъска с нещо още по-страшно - Безразличие, обвито с някаква жестока, измислена Истина, в която се боиш да повярваш. Затова си оставаш сам в този свят.

Не беше ли всичко изключено, заключено и загасено? Какво стана пак? Уви, това вече е само в главата ти... Там, по-трудно ще останеш сам...

So tear me open, pour me out
These things inside they scream and shout
And the pain still hates me
So hold me until it sleeps