Начало. Онова новото, но със същия край. Мечтатели. Какъв беше преди да станеш никой? Кафе. Тихи стъпки по пантофи. Отлетели самотни гларуси, мисли за морето. "Ако умра ще плачеш ли за мен?" Омоними. Синоними. Пантоними. А някой кара колело.
 Денят е като чаша. Чаша, може би с кафе, а може и с друга течност. Всъщност, това не е маловажна подробност, защото през деня обръщаме внимание точно на тези дребни неща - на детайлите. Затова ще поясня какво има в моята чаша -  кафе. В моята чаша почти винаги има кафе, неразделна част от живота ми.  Харесва ми сладко-трапчивия вкус. Напомня ми на живота. Гледам чашата си - с доза носталгия и смесени чувства. Обичам тази чаша, винаги съм и ще продължавам. Но въпреки всичко някой ден ще я счупя, защото ... "Някой винаги чака някого, а другият никога не се завръща у дома. Винаги някой обича някого малко повече, отколкото е обичан и след време този някой изпитва желание да унищожи другия, за да не му причинява болка." Понякога просто така, да не чакаш. Понякога просто така, през сълзи.